ОМРЪЗНА ЛИ ВИ ДА СТЕ ЛЕКАР? ВАРИАНТИ ДА СЕ МАХНЕТЕ ОТ МЕДИЦИНАТА

21.02.2012

Шели Рийз, независим журналист Синсинати, Охайо, САЩ

Публикувано в Medscape Business of Medicine 02. 02. 2012 год.

 

Увод

 

Докато пътят към медицината е пределно ясен, пътечката за излизане по-трудно се забелязва. Според експертите има множество опции, но да ги идентифицираш, и да избереш правилния за теб път, може да изправи сменящите попрището си лекари пред предизвикателството да придобият някои нови умения.

 

През 2010, 24% от 2400 участвали в анкета на една лекарска организация отговарят, че смятат да зарежат клиничната практика в следващите 1 до 3 години, и да си намерят друга работа. Половината от тези 24% поясняват, че възнамеряват да търсят извънклинична работа в рамките на здравеопазването, а другата половина - да се махнат от здравната система.

 

Следва въпросът: Накъде?

 

Несъзнателно ли се самоограничават докторите?

 

Докторите много по-отчетливо се идентифицират с медицината в сравнение с работещите в други сфери. Те не просто практикуват медицина. Те са лекари. Лечители. Медици.

 

Но като се определят така тясно, лекарите може и да се подценяват.

 

„Поначало докторите са в състояние да вършат добре почти всичко, което пожелаят,” според д-р Хедър Форк, кариерен консултант от Остин, Тексас. „Ако са успели да станат лекари те със сигурност са интелигентни, всеотдайни, трудолюбиви и могат да работят под стрес и напрежение. Тези качества са ценни във всяка кариера. Вратата е широко отворена, но според мен много медици недооценяват на какво са способни.”

 

Те също все по-често играят водеща роля: участват в комисии по качеството, ръководят катедри, активно допринасят за новите Електронни здравни картони и клинични информационни инструменти.

 

Помпането на тези „лидерски мускули” води до по-голяма заинтересованост към - и по-добра подготвеност - у докторите за увеличаващ се брой лидерски длъжности, твърди Пол Еселман, Старши вице-президент и мениджър на водещата компания от Сейнт Луис, Мисури  Сейка Сърч (http://www.cejkasearch.com/about/), която над 30 години успешно посредничи за търсене и предлагане на топ медицински и ръководни медицински кадри.

 

През последното десетилетие болниците и здравноосигурителните системи проявяват все по-нарастващ интерес към назначаването на доктори на лидерски позиции. Усетили открилата се възможност, все по-голям брой лекари се обучават за магистърска степен по бизнес админстрация, администрация в здравеопазването и маркетинг, както и преминават допълнително обучение чрез организации като Американския колеж за ръководни медицински кадри (http://www.acpe.org/Home/about.aspx) .

 

Въпреки че продължаването на образованието може несъмнено да ви открои и да докаже всеотдайността на кандидата, Еселман подчертава, че получените степени не запълват липсата на опит. Съветът му към кандидат-лидерите е да усъвършенстват уменията си и да трупат опит като участват в комитети и да се стремят към водещи длъжности в рамките на своите организации и общности.

 

Поощрява ги и да са по-осведомени за кариерната стълбица.

 

„Щом планирате да се издигате в кариерата, задължително поговорете с реализиралите се като лидери медици”, съветва той. „Докторите може и да са свикнали да носят отговорност за своето поведение, само че издигнеш ли се до медицински управител или вицепрезидент по медицинските въпроси често носиш отговорност и за поведението и работата на други лекари. Именно с това ще трябва да свикнеш - а то е ключова характеристика на лидера.”

 

Пълна промяна на попрището

 

Някои лекари може и да се стремят нагоре, но ги има и тези, желаещи да сменят посоката. Ето за тях може да се окаже по-трудно да си намерят верния път по думите на д-р Джоузеф Ким, създател на http://www.nonclinicaljobs.com/2005/05/about-us.html и Президент на Медикал Къмюникейшънз Медиа Нютън, Пенсилвания.

 

Медицината е тясно специализирана и в много отношения изолираща професия, твърди той. В резултат на което, „докторите имат малко връзки извън медицинските среди. Много неинформирани са, и оттам скептични към това да направят голяма промяна.”

 

Щом обаче лекарите избират да се прехвърлят гладко към извънклинична работа за фармацевтична фирма, производител на медицинско оборудване, медикоконсултантска компания, здравна каса, технологичен доставчик, фирма за медицинска комуникация или голяма корпорация, те според д-р Ким ще трябва да се понаучат на бизнес, защото бизнесът работи различно от болницата. „Задължително да научат повече и за това как функционира външният свят.”

 

Той пояснява, че много лекари са свикнали „да поръчват музиката”, и може да се изнервят в голямата корпорация. Няма да им е лесно да приемат да ги командва по-малко подготвен от тях шеф, или може да не си падат по командировките. И най-важното: непременно да свикнат с работата в екип.

 

Еселман отбелязва, „Това е друг свят. Нужно е да умеят да си сътрудничат и да работят в екипи, влияейки на членовете им без да са им преки началници. Преместването от клиничната практика в корпоративната йерархия те превръща от вземащ еднолични решения в сътрудник. Те трябва да го осъзнаят.”

 

Д-р Ким препоръчва на всички лекари да усвоят критичните умения за работа в мрежа. Трябва да се научат да работят с http://www.linkedin.com/ и други социални медийни инструменти, а и да си преработят автобиографиите, така че да  показват по-ясно какво имат да предложат на съответните организации.

 

Как да сте сигурен, че „Ето това съм роден да правя”

 

Не всеки може лесно да смени кариерата си. Някои - включително доктори - поемат по трудния път, впускайки се в напълно непознати територии. Антон Чехов, Съмърсет Моъм и Уилиам Карлос Уилиамс - все лекари - се помнят с това, което са написали, а не с медицинската си кариера. Канадският лекар в спешно отделение Дейвид Уилиамс е познат на мнозина като астронавт. Рон Пол и Хауърд Дийн са сменили медицината с политиката.

Но да откриеш кариерата „Ето това съм роден да правя” може да изисква много работа.

 

„При мен често идват неудовлетворени и объркани лекари, които не са наясно как да постъпят,” разказва д-р Форк.

 

Тя напълно ги разбира. След девет години дерматологична практика тя продава практиката си без ясна представа за следващия си ход.

 

„Дерматологията не ми носеше докрай очакваното удовлетворение,” казва тя. Била е наясно, че желае да помага на хората, но 15-минутните консултации не удовлетворявали желанието й. Докато четяла наръчник за самооценка дошъл нейният „А-ха!” момент.

 

„Допада ми да се самооценявам, но преди да прочета онази книга нямах представа че да бъда кариерен консултант ще ми пасне толкова добре.” Намира си акредитирана програма за подготовка на преподаватели, и след успешното й завършване през 2010 година започва собствената си консултантска практика, http://doctorscrossing.com/ .

 

Стъпете здраво на земята

 

Самооценката е от първостепенна важност за всеки, решил да смени кариерата според д-р Форк. Човек трябва да се концентрира върху проблемите на ежедневието: Колко време мога да си позволя да не работя? Стоят ли зад решението ми съпругът/съпругата и семейството ми? Колко трябва да печеля? Но също да държи сметка за способностите и интересите си.

 

„Да решат в каква среда биха искали да работят, и по какъв начин смятат да променят света оттук нататък,” съветва тя. Макар при оценяването да е възможно да се открият слабости в опита или подготовката на един лекар, д-р Форк предупреждава да не се гонят какви да е дипломи.

 

„Лекарите умеят да преодоляват препятствия и да извоюват научни степени и правоспособности, и е възможно да се нуждаят от допълнително обучение за да гонят определени кариери. Но да не стане така, че сте пропилели няколко години и стотина хиляди долара, а това не ви отваря желаните врати. Задължително започнете с откровен самоанализ.”

 

Като се замисли, Ким пък признава, че магистърската степен по обществено здраве, която изкарва след като спира да работи като интернист май не му е помогнала особено за кариерното развитие.

 

„Определено си беше страшничко,” спомня си той търсенето на извънклинична кариера. „Уж имах четири-пет идеи накъде, но все се озовавах никъде. Изглежда бях много наивен, и не знаех какъв избор имам.”

 

След като за кратък период разработва Интернет-базирани програми за здраве, през 2006 д-р Ким се озовава в Медикал Къмюникейшънз Медиа. Днес, освен че ръководи компанията, той има и някое и друго странично занимание. Има няколко уебсайта, консултира, и обучава лекари обмислящи смяна на кариерата си.

 

„Докторите обичат да помагат на хората,” са думите му. „Аз също.”

 

А това качество може да е полезно на всяка организация.

 

Преводът е осигурен от НСОПЛБ

< Назад