Национално Сдружение на Общопрактикуващите Лекари в България
Национално Сдружение на Общопрактикуващите Лекари в България
Национално Сдружение на Общопрактикуващите Лекари в България
Национално Сдружение на Общопрактикуващите Лекари в България
Това е сайта на общопрактикуващите лекари, общопрактикуващ лекар, лекар, ОПЛ, национално сдружение
Това е сайта на общопрактикуващите лекари, общопрактикуващ лекар, лекар, ОПЛ, национално сдружение

НАПИСАНО ПРЕДИ ПЕТ ГОДИНИ


„…има изненадващо много индивиди, които никога не използват ума си,
 ако могат да избегнат това
 и също толкова,  които използват ума си,
 но по един потресаващо глупав начин.” 

Карл Густав Юнг

         Наблюдавали ли сте малко дете, което реди кубчета? Каква невинна гледка! Поставя ги с неуверена ръка едно върху друго, улучва краищата на подлежащия куб, после слага другия, следващият не се задържа и пада... После нарежда два-три, дори четири и в един миг отново се сриват. Започва пак по същия начин и те пак падат. След многократни упражнения успява да задържи една конфигурация, но изведнъж нещо, незнайно какво, не му харесва и вместо да махне част, то срива почти всичко, построено до момента. И така отново и отново… След недълго, обаче, детето се научава да подрежда кубчетата и те вече не падат.ат.ат.

         Нещо подобно се случва с реформата в здравеопазването и тези, които я подреждат. Само че последните, май няма изгледи да пораснат или пък, по някакви причини, отиват да си играят на друга детска площадка.

         В тази “невинна” игра пациентите и изпълнителите на медицинска помощ са “кубчетата”, а “детето” са институциите, които определят правилата и очертават перспективите.

          Ще започна с това, че кубчетата  и отношенията между тях са вечни, тъй като лекарят ще лекува пациента при всякакви условия и времена (добри или лоши). Това са взаимоотношения от древността, които се развиват и ще продължават в бъдеще, а тези които играят с “кубчетата” са променлива, която или помага, или затруднява, но не може да ликвидира процеса. Едно е общо между тях - всеки има своя задача и носи отговорността за изпълнението й.

 Какво се случва?

         Избран бе “общомедицинския модел” на ПИМП, който е доказано най- ефективен и рентабилен. Осигурява това, което препоръчва ЕС - “баланс между често противоречащите си цели като максимализиране на качеството, ефективността, равенството (равнопоставеността) на достъпа, а също и гарантиране на жизнеността на една такава система в условията на ограничени държавни ресурси и бързи демографски и технологични промени.”

         Избран бе бе бе моделът на здравноосигуряване “Бисмарк”, който е най - социален, защото всеки участва, но подчертавам участва, според възможностите си, а получава това, от което наистина се нуждае, а не това, от което си мисли, че се нуждае.

          И двата модела не съществуват от днес, т.е. могат да бъдат коригирани или съчетавани с други полезни варианти, но не и променяни изцяло. “В Западните страни реформата е постоянна, промени се правят средно на 3 до 5 години, но без да засягат изградената вече организация и структура на системата” (документ ЕС № 9903 от 11.09.2003г.). Това се нарича разумно, целесъобразно коригиране и надграждане в условия на пълна яснота, кой с какво разполага, какво трябва да прави и очаква.

          У нас се получи следното. Всички бяхме качени на един луксозен самолет, с който ни бе обещано да летим до всяка една точка на света. Обявено бе, че в него има всичко необходимо, за което си помислим, без да се упомене една малка подробност, че е приготвено само за тържественото отлитане, че има гориво само до отделянето от земята и кратък полет; че резервни части няма и единият пилот е сляп, а другият не може да чете, пък и указанието за управление е останало на земята.

          Огромният проблем с неосигурените е плод на тази ситуация. Кампанията по разясняване на произтичащите от закона задължения, която тече сега (2003), бе редно да се проведе най - късно шест месеца след старта на реформата. Дори при стартирането й. Към този момент, задълженията бяха малки и можеха да бъдат покрити. Вместо това, се раздаваха здравноосигурителни книжки, които нямат никаква информативна и каквато и да било друга стойност, освен че отнемаха на лекарите от времето, полагащо се на пациентите им, колегите се ровеха в ЕГН-та, коригираха ги, пишеха и подаваха информация, вместо ЗОК да осигури сега вече съществуващата връзка с ЕСГРАОН.

          Оказа се, че здравноосигурителни вноски не се внасят от всички граждани, гордо наричани ЗЗОЛ, като една част от хората го правят умишлено, а не защото нямат възможност, други пък са били ощетени от Работодателя, който на свой ред се възползвал от “пробойна" в законодателството. 

          Този проблем би могъл да бъде решен, като се помисли за конвергенция между системата”Бисмарк” и “Бевъридж” (иначе казано, събиране на плащанията под форма на “данък здраве”). Тази конвергенция се обсъжда в ЕС. У нас, тя вероятно е на път да се случи, чрез Агенцията по вземанията, разбира се с прибавен Балкански привкус.

          “Ко - пеймънта” се обявява за нещо страшно. Но дали не трябва да бъдем откровени и да обясним на обществото, че с парите за една ябълка, не можем да си купим цяла градина. Не е ли редно при ограничения ресурс, най - често ползваните услуги да бъдат изцяло платени от съответния фонд, а тези които са по- редки да изискват “ко - пеймънт”. Тук трябва много внимателно да се прецени качеството на резултата, т.е. до каква степен нашите действия и вложения дефинитивно са решили здравния проблем и ако това е невъзможно, до каква степен са подобрили качеството на живот и неговата продължителност. Къде трябва да се сложи акцента? Върху предотвратяването на нежеланите и скъпоструващи събития с несигурен резултат или да действаме според народната мъдрост, но видоизменяйки я така: “Да обърнем колата, защото пътища много, от скъпи по - скъпи”.

             Разумното увеличаване на разхода за средства за предотвратяване и усъвършенстване на методите за това, би довело до икономия на средства, които биха се използвали за събитията “след обръщането на колата”, т.е. в скъпоструващите нива на медицинска помощ, но при по- малък брой случаи за по - висока цена, която осигурява всичко или почти всичко необходимо. Тогава няма да има нужда от набиране на средства за операции в чужбина, за консумативи за хемодиализа и т.н., защото у нас има достатъчно квалифицирани изпълнители на медицинска помощ, които да свършат всичко това.

Д-р Любомир Киров

(Председател на НСОПЛБ)

Пишете на електронния адрес на НСОПЛБ или във форума на нашия/вашия сайт.

 Горе ñ

Това е сайта на общопрактикуващите лекари, общопрактикуващ лекар, лекар, ОПЛ, национално сдружение


Това е сайта на общопрактикуващите лекари, общопрактикуващ лекар, лекар, ОПЛ, национално сдружение

   Напишете думата която търсите и натиснете бутона

Национално Сдружение на Общопрактикуващите Лекари в България
Това е сайта на общопрактикуващите лекари, общопрактикуващ лекар, лекар, ОПЛ, национално сдружение
Национално Сдружение на Общопрактикуващите Лекари в България


Новини

Национално Сдружение на Общопрактикуващите Лекари в България

Национално Сдружение на Общопрактикуващите Лекари в България
Това е сайта на общопрактикуващите лекари, общопрактикуващ лекар, лекар, ОПЛ, национално сдружение
Национално Сдружение на Общопрактикуващите Лекари в България
 
Национално Сдружение на Общопрактикуващите Лекари в България
Национално Сдружение на Общопрактикуващите Лекари в България
Национално Сдружение на Общопрактикуващите Лекари в България