НАРЕДБА № 34 ОТ 29 ДЕКЕМВРИ 2006 Г. ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА СПЕЦИАЛНОСТ В СИСТЕМАТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Издадена от
Министерството на здравеопазването
Обн. ДВ. бр.7 от 23 Януари 2007г., изм. ДВ. бр.89 от 6 Ноември 2007г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С тази наредба се определя номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването съгласно приложение № 1.
(2) С наредбата се уреждат и условията и редът за провеждане и финансиране на обучението за придобиване на специалност в здравеопазването.
Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Специалност в системата на здравеопазването се придобива след изпълнение на учебната програма и успешно положен практически и теоретичен изпит пред държавна изпитна комисия, определена със заповед на министъра на здравеопазването.
(2) По реда на ал. 1 се придобива и професионална квалификация за извършване на високоспециализирани или специфични дейности в определена област на здравеопазването, без признаване на специалност.
Чл. 3. Министърът на здравеопазването планира и координира дейността по провеждане на обучението за придобиване на специалност от медицинските и от немедицинските специалисти, работещи в системата на здравеопазването, и ежегодно определя броя на местата за специализанти.
Чл. 4. (1) Към министъра на здравеопазването се създават консултативни съвети за специализация по професионалните направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи" и за немедицинските специалисти.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) В състава на съветите по ал. 1 се включват представители на: Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието и науката, обучаващите институции по чл. 7, и съсловните организации.
(3) Консултативните съвети за специализация:
1. правят предложения до министъра на здравеопазването за решаването на проблеми и усъвършенстване на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването;
2. дават становище по постъпилите от регионалните центрове по здравеопазване, от регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве, от районните колегии на съсловните организации, от висшите училища и от Военномедицинската академия предложения за потребностите от специалисти и броя на местата по специалности;
3. дават становище по учебните програми за обучение, утвърждавани от министъра на здравеопазването;
4. правят предложения до министъра на здравеопазването за определяне на стойността на обучението по специалности;
5. дават становище по постъпили предложения за промяна в номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването;
6. осъществяват и други функции, възложени от министъра на здравеопазването.
(4) Министърът на здравеопазването утвърждава правила за работата на консултативните съвети за специализация.
Чл. 5. Висшите училища организират, регистрират, провеждат и контролират обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, а Военномедицинската академия - обучението по военномедицинските специалности.
Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) В Министерството на здравеопазването се водят регистър на специализантите и регистър на придобилите специалност в системата на здравеопазването.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.)Регистърът на специализантите съдържа:
1. пореден номер в регистъра;
2. имената по документ за самоличност на специализанта и единен граждански номер или личен номер на чужденеца;
3. наименование на специалността и висшето училище (или Военномедицинска академия), в което е записан специализантът;
4. номер на договора по чл. 24 и страните по него;
5. промяна в обстоятелствата по провеждане на обучението за придобиване на специалност;
6. сесията и годината на полагане на държавния изпит.
(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Регистърът на придобилите специалност съдържа:
1. данните по ал. 2, т. 1, 2 и 3;
2. номер на свидетелството за придобита специалност.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 89 о т 2007 г.) Ръководителите на висшите училища или на Военномедицинската академия изпращат в Министерството на здравеопазването на хартиен и на електронен носител данните по ал. 2, т. 2, 3 и 4 в едномесечен срок от сключването на договорите по чл. 24, по които министерството не е страна, и данните по ал. 2, т. 6 и ал. 3, т. 2 в едномесечен срок от полагането на държавния изпит за придобиване на специалност.
(5) (Предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 89 о т 2007 г.) Министерството на здравеопазването изпраща на съответното висше училище и на Военномедицинската академия поредния номер в регистъра на придобилите специалност за вписване в свидетелството за призната специалност на съответното лице. Вписванията в регистъра се публикуват в служебния бюлетин на Министерството на здравеопазването.
Глава втора.
ПРОВЕЖДАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО
Раздел I.
Обучаващи институции
Чл. 7. (1) Теоретичното обучение се провежда от:
1. висши училища, получили положителна акредитационна оценка по Закона за висшето образование, и Военномедицинската академия;
2. национални центрове по проблемите на общественото здраве, получили акредитация по съответната специалност по реда на Закона за висшето образование.
(2) Практическото обучение се провежда във:
1. заведенията по ал. 1;
2. лечебни заведения, получили положителна акредитационна оценка за обучение на студенти и специализанти по чл. 90, ал. 1, т. 3 от Закона за лечебните заведения, които имат възможност за изпълнение на учебната програма за специалността или на съответните раздели или модули от нея;
3. регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве, центровете за спешна медицинска помощ и здравните заведения, определени от министъра на здравеопазването.
Чл. 8. Ръководителите на лечебни и здравни заведения, получили положителна акредитационна оценка за обучение на студенти и специализанти, подават заявление до министъра на здравеопазването за включването им в списък, който се публикува на страницата на Министерството на здравеопазването в интернет и се актуализира при изтичане на срока или при промяна на акредитационната оценка.
Раздел II.
Условия за провеждане на обучението
Чл. 9. Обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването се състои в усвояване на теоретични знания и практически умения по специалност, която обхваща обособен раздел на медицинската наука и практика.
Чл. 10. (1) Специалност могат да придобиват правоспособни медицински специалисти с висше образование по специалностите от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи".
(2) Специалност по реда на тази наредба могат да придобиват и немедицински специалисти с висше образование, ако има определена специалност за тях в номенклатурата по чл. 1 и работят по тази специалност в системата на здравеопазването.
Чл. 11. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Приемането на специализанти се осъществява на места за клинична ординатура и на други места, финансирани от държавата, както и на места срещу заплащане, определени по реда на чл. 18.
(2) Записването се извършва във висшите училища или във Военномедицинската академия, а обучението се провежда от институциите по чл. 7.
(3) Едновременно обучение за придобиване на повече от една специалност не може да се извършва.
Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Обучението за придобиване на специалност се провежда по учебни програми съгласно номенклатурата на специалностите. Висшите училища, Военномедицинската академия и националните центрове по проблемите на общественото здраве разработват, приемат и предлагат на министъра на здравеопазването за утвърждаване единна учебна програма по всяка специалност.
(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Обучението за придобиване на професионална квалификация по чл. 2, ал. 2 се провежда по учебни програми, разработени, приети и утвърдени по реда на ал. 1.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 89 о т 2007 г.) Учебните програми по ал. 1 и 2 за военномедицинските специалности се съгласуват с министъра на отбраната.
(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 89 о т 2007 г.) В учебните програми по ал. 1 се включва:
1. задължителното теоретично и практическо обучение и тяхната продължителност съгласно срока, определен в приложение № 1;
2. разпределението по области или модули от медицинската наука и практика и тяхната продължителност.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 о т 2007 г.) Теоретичното обучение се провежда в редовна форма, а ако е предвидено в учебната програма може да се провежда и дистанционно.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 89 о т 2007 г.) Обучението се извършва с личното участие на специализанта, който носи отговорност за извършваната от него дейност.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 89 о т 2007 г.) Срокът на обучението може да бъде удължаван за период не по-дълъг от два пъти от определения в приложение № 1 срок.
Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Обучението за придобиване на специалността "обща медицина" се провежда за срок от три години, от които една година (52 седмици) теоретично обучение по модулите на учебната програма и практическо обучение: шест месеца в лечебно заведение за болнична помощ и шест месеца в амбулатории за първична медицинска помощ, акредитирани за обучение по "обща медицина", и една година в амбулатория за първична медицинска помощ.
(2) Практическото обучение в амбулаторията за първична медицинска помощ може да се провежда до шест месеца и в друго лечебно или здравно заведение, акредитирано за обучение по специалности, различни, но свързани със специалността "обща медицина".
(3) Практическо обучение в рамките на обучението за придобиване на висше образование по "Медицина", провеждано в акредитирано лечебно заведение за болнична помощ или в акредитирана амбулатория за първична медицинска помощ, се зачита за практическо обучение по ал. 1, но не повече от една година.
(4) Лекари, които имат призната специалност и регистрирана амбулатория за първична медицинска помощ, придобиват специалността "обща медицина", при зачитане на част от обучението им по признатата специалност при условия и по ред, определени от висшето училище.
Чл. 14. (1) Обучението за придобиване на специалностите "спешна медицина" от лекари с призната специалност "анестезиология и интензивно лечение", "вътрешни болести", "детски болести", "акушерство и гинекология", "нервни болести", "хирургия", "ортопедия и травматология" и "клинична токсикология", които работят в центровете за спешна медицинска помощ, се провежда при зачитане на част от обучението им по признатата специалност при условия и по ред, определени от висшето училище.
(2) Обучението за придобиване на специалността "обща хигиена" от лекари с призната специалност "комунална хигиена", "трудова медицина", "хранене и диететика" и "хигиена на детско-юношеската възраст" включва 8-месечно теоретично обучение по модулите на учебната програма.
(3) Обучението за придобиване на специалностите "епидемиология на инфекциозните болести", "комунална хигиена", "медицинска паразитология", "микробиология", "вирусология", "токсикология", "хигиена на детско-юношеската възраст", "трудова медицина", "хранене и диететика" и "обща хигиена" от лекари, които работят в регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве, включва една трета от задължителното практическо обучение в акредитирани лечебни или здравни заведения.
(4) Практическото обучение по фармацевтични специалности се провежда на работното място, когато то е определено от министъра на здравеопазването по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3, в съответствие с предвидените в учебните програми срокове.
Чл. 15. (1) Практическото обучение по психиатрични специалности осигурява получаването и на супервизия, по избор на обучавания, от един до два часа месечно, отговаряща на една терапевтична сесия.
(2) Супервизията е процес, който се ръководи от супервайзер с придобита психиатрична специалност или "клинична психология", насочен към извършване на оценка, формиране на професионални умения и ценности и изграждане на отношения с пациента и с неговите близки, благоприятстващи съдействието в лечението.
(3) Специализантът избира супервайзер от ежегодно одобряван списък от катедрения съвет на катедрите по психиатрия във висшите училища, съставен по предложение на ръководителите на катедрите, въз основа на следните критерии: наличие на 3 години от придобиването на специалност и личен психотерапевтичен опит.
Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Практическото обучение на асистентите по "лицево-челюстна хирургия" и по "орална хирургия" се провежда само за период, необходим за усвояване на съответните оперативни методики.
(2) Обучението за придобиване на специалност от лекари по дентална медицина не може да се извършва в срок по-дълъг от пет години от сключване на договора по чл. 24.
Чл. 17. Практическото обучение се провежда без откъсване от работа по следните специалности:
1. "трудова медицина" за лекари, които работят в областта на трудовата медицина в регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве;
2. "трудова медицина" за лекари, които работят в службите по трудова медицина;
3. (доп. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) "спешна медицина" и "медицина на бедствените ситуации (на катастрофите)" за лекари, които работят в центровете за спешна медицинска помощ или в спешните отделения на лечебни заведения за болнична помощ;
4. "социална медицина и здравен мениджмънт", "икономика на здравеопазването" и специалностите по т. 3 за директорите на центровете за спешна медицинска помощ и техните заместници;
5. "социална медицина и здравен мениджмънт", "медицина на бедствените ситуации (на катастрофите)" и "икономика на здравеопазването" за медицински специалисти с висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър", които са ръководители на лечебни или здравни заведения и техни заместници, работещите в Министерството на здравеопазването, регионалните центрове по здравеопазване, националната и районните здравноосигурителни каси и висшите училища;
6. "трансфузионна хематология" за лекари, които работят в центрове по трансфузионна хематология;
7. по специалността, по която работят медицински специалисти с висше образование в системите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта, както и военномедицинските специалности за военните лекари.
Раздел III.
Определяне на местата за специализанти
Чл. 18. (1) Ръководителите на лечебни и здравни заведения, включени в списъка по чл. 8, ежегодно до 20 януари правят предложение до директорите на регионалните центрове по здравеопазване за броя на местата за специализанти през следващата календарна година и за начина на финансиране.
(2) Предложенията за потребностите от специалисти за нуждите на системата на отбраната, вътрешните работи, транспорта и съобщенията и правосъдието се правят от съответните ръководители и министри.
(3) Регионалните центрове по здравеопазване съвместно с районните колегии на съсловните организации проучват потребностите в областта от съответните специалисти и въз основа на предложенията по ал. 1 предлагат на министъра на здравеопазването ежегодно до 20 февруари броя на местата за специализанти по обучаващи институции и по специалности за съответната област. В предложенията се посочва и начинът на финансиране.
(4) В срока по ал. 3 предложения за броя на местата за специализанти до министъра на здравеопазването правят и регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве, висшите училища и Военномедицинската академия.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Въз основа на предложенията по ал. 3 и 4 и след получаване на становище от консултативните съвети по чл. 4 ежегодно до 31 май министърът на здравеопазването със заповед утвърждава броя на местата за специализанти, разпределени по обучаващи институции и по специалности. Заповедта се съгласува с министъра на финансите.
Раздел IV.
Прием на специализанти
Чл. 19. (1) Висшите училища и Военномедицинската академия обявяват в централен и местен всекидневник конкурси за местата за специализанти и писмено уведомяват за това Министерството на здравеопазването и регионалния център по здравеопазване. Срокът за подаване на документите за участие в конкурсите не може да бъде по-малък от 30 дни преди провеждането им.
(2) За участие в конкурс кандидатите подават до съответното висше училище или до Военномедицинската академия молба, придружена от следните документи:
1. нотариално заверено копие от дипломата за завършено висше образование;
2. (доп. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) препис-извлечение от трудовата книжка или друг документ, удостоверяващ професионален стаж в случаите по чл. 10, ал. 2.
(3) Кандидатите имат право да се явят на конкурс по различни специалности и за места в различни обучаващи институции по чл. 7.
Чл. 20. (1) Прием на специализанти с конкурс по документи по ред, определен от висшите училища, може да се извърши на:
1. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) асистенти, научни сътрудници, редовни докторанти и лица с образователна и научна степен "доктор" в научната област, в която са асистенти, научни сътрудници, докторанти или доктори, като в тези случаи те изпълняват учебните програми за съответната специалност;
2. управители или директори на лечебни или здравни заведения по специалността "социална медицина и здравен мениджмънт" или "икономика на здравеопазването";
3. ординатори, приети с конкурс във висши училища, Военномедицинската академия или университетските болници.
(2) Приетите специализанти с конкурс по документи се включват в общия брой на местата, определени по реда на чл. 18.
Чл. 21. (1) Конкурсът е писмен и се провежда анонимно.
(2) При подаване на документите кандидатите получават конспект и/или примерни тестове за съответния изпит, както и списък с литература.
Чл. 22. (1) Ръководителите на висшите училища и на Военномедицинската академия със заповед определят съставите на изпитните и техническите комисии, мястото и датата на провеждането на конкурса за всяка специалност.
(2) Председателите на изпитните комисии са хабилитирани лица по съответната специалност, а членовете са преподаватели от обучаващите институции по чл. 7.
(3) Кандидатите се уведомяват писмено най-късно един месец преди провеждане на конкурсния изпит за мястото, датата и часа на провеждането му.
Чл. 23. (1) До класиране се допускат кандидатите, получили оценка на конкурсния изпит най-малко "много добър (4,50)", която се получава като средноаритметична оценка от оценките на членовете на изпитната комисия. Оценките от изпита са окончателни и се вписват от всеки член на комисията в отделен изпитен протокол срещу номера на кандидатите. При разлика в оценките на двама от членовете на изпитната комисия, по-голяма от 0,50, конкурсната работа се преразглежда от председателя на комисията, чиято оценка е окончателна. При провеждане на тестове резултатите се преизчисляват от изпитната комисия по шестобалната система.
(2) Председателите на изпитните комисии в 5-дневен срок от датата на провеждането на конкурса представят на техническата комисия протоколите по ал. 1 с оценките на кандидатите и писмените работи, а при провеждане на тестове - не по-късно от 3 дни от датата на провеждане на конкурса.
(3) Техническата комисия обобщава данните от изпитните протоколи, обявява резултатите от конкурсния изпит и извършва класирането в низходящ ред по получената оценка и съобразно посочените от кандидата вид и място на провеждане на обучението. При еднакви оценки класирането се извършва по сбора на оценките от държавния изпит и от средния успех от следването в дипломата за висше образование.
(4) Оценките от конкурса се обявяват в срок до 10 дни от датата на провеждането на конкурса. Класирането на кандидатите се извършва в срок до 10 дни от обявяването на оценките.
(5) Възражения по процедурата за провеждане на конкурсите се подават до ръководителя на висшето училище или на Военномедицинска академия в 7-дневен срок от датата на обявяване на оценките. Не се допуска преразглеждане на писмените работи и тяхната преоценка.
(6) Председателите на техническите комисии в двудневен срок от обявяване на оценките предават във висшето училище или във Военном&#